Знаете ли, не ми се пише! Просто искам да бъда четена. Не, не казвайте, че се повтарям!!! Това едва ли е възможно, когато не помня !
Каква е изразителната възможност на удивителната? Или на този прекрасен и загадъчен въпросителен знак? Не, всъщност никога не съм се питала!!... Всички влагаме много повече значение в тези неща отколкото е необходимо. Нека вярваме, че има смисъл! Че има повече мисъл отколкото е вложена...Така има и повече значение. ..За нас , разбира се!
А как прекалявам с отрицанието. Опит за циничност?
Не знам дали искам да се чета! Не знам дали съм интересна! Всъщност вярвам, че съм! Защото знам, че съм и самочувствието ми не би понесло нещо друго. А и съм твърде интересна, за да са си призная, че не съм.
Тези двусмислици са много модерни.!
Удивителна!
Дано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар