"- I just saw Tara laughing with another man.
- Are you sure they weren't kissing or something?
- No,they were laughing...
- Crap!"
вторник, декември 28, 2010
петък, декември 24, 2010
Изкуството да си различен
„Различен” – това определено е дума, която събужда много асоциации. Когато прочетох темата на есето не можах да не си помисля колко невероятно ограничаващо е да пишеш с целта да бъдеш различен. Факт е обаче, че в днешно време хората се стремят към това като към спасение за собственото си мислещо съществуване. Повечето хора.
Уникалността е присъща на всяко същество. Генетично на хората ни е заложено да се различваме от животните по това, че всеки от нас има възможност да има собствена памет, емоции, преживявания. Нашият живот не копира този на нашите родители – съществена разлика от животните, където например всяка мечка води живота на предците си. Ние имаме възможност да преживеем своите уникални моменти и да бъдем различни от всеки, когато познаваме. Тук идва въпроса дали е изкуство да сме различни или просто ни е заложено!
От друга страна ние живеем в общество, където е не само препоръчително, но и почти задължително да се съобразяваме с неговите порядки, неписани правила и изисквания. Да бъдеш „различен” в каквато и да е форма, означава да бъдеш в някаква степен изключен от обществото. Ние сме „социални животни” и се нуждаем от принадлежността си към кръг, където да се чувстваме разбрани и „на място”. Ако общетсвото не ни приема или ние в стремежа си да бъдем ралични отхвърляме всички закони на това общетсво, бихме били обречени на живот твърде подобен на този на Степения вълк на Хесе. Неговата уникалност, която според мен той преекспонира, го обрича на самота. Ако това е цената да бъдеш различен, дали си струва да бъде платена?
В момента е важно да покажеш своята уникалност. Да покажеш, че не си като всички останали, че имаш своите цветове, своя уникален начин на мислене, своята музика и правиш неща, които те карат да се чувстваш раличен. А защо е толкова важно? Толкова много ли сме се превърнали в „части на едно цяло”, че сме забравили колко нееднакви сме, когато по презумция трябва да сме уникални. Имам чувството, че обществото, каквото е в момента, ни кара да влизаме в рамки, в определени типажи от реклами и филми и изключително много ни притиска да бъдем нещо точно определено. Според мен желанието да бъдем различни идва от тази наложена ни ограниченост. Изглежда точно като вик за помощ, крещейки „ аз съм тук”.
Още от края на деветдесетте, когато се появиха т.нар. момичешки и момчешки групи в музикалния свят ясно започнаха да се разграничват определени типажи – „русия/та”, „сладкия/та”, „готини/та” и т.н. Хората неусетно започнаха да им подражават и несъзнателно да се определят като някой друг от далечния, но твърде достъпен свят на телевизията. Друг пример за това е и изключително популярният филм„Сексът и градът”. Лично на мен постоянно ми се случва да участвам или да присъствам на раговори, в които се обсъжда кой коя героиня от филма е. Забележете, не на коя прилича, а коя е. Нормално е за човек да има модели, на които да подражава. Но не станаха ли твърде много? Не започнаха ли да грабят малко по малко от нашия живот и ни оставиха да мислим само като типажите, на които трябва да се опитваме да приличаме.
Извинявам се за клишето предварително, но за мен е виновно консуматорското общество, в което се превърна средата ни. Маркетингови и статистически проучвания извеждат понятието „среден потребител”, „средно домакинство”, „среден зрител”. Осреднените велични превърнаха хората в конкретни „таргети”, които трябва да бъдат задоволени. На макроикономическо ниво не предлагането е важно, а търсенето, но компаниите от различните сфери на икономиката успяха да направят така, че потребностите и желанията на хората да бъдат измерими с тези на „средната домакиня” и да бъдат много по-контролируеми отколкото трябва.
В такъв случай определено е обяснимо желанието ни да бъдем различни. Разбира се най-труден е балансът между това да сме част от днешното общество и да запазим нашата уникалност без това да ни лишава от предимствата, които може да ни предостави социалната среда. Нуждаем се от социалния кръг точно, защото ни дава нови идеи, показва по-ралични мирогледи и изгражда личности. Аз определено се надявам, че „изкуството да си различен” няма да се превърне в още едно клише, загубило смисъла си.
„Различен” – това определено е дума, която събужда много асоциации. Когато прочетох темата на есето не можах да не си помисля колко невероятно ограничаващо е да пишеш с целта да бъдеш различен. Факт е обаче, че в днешно време хората се стремят към това като към спасение за собственото си мислещо съществуване. Повечето хора.
Уникалността е присъща на всяко същество. Генетично на хората ни е заложено да се различваме от животните по това, че всеки от нас има възможност да има собствена памет, емоции, преживявания. Нашият живот не копира този на нашите родители – съществена разлика от животните, където например всяка мечка води живота на предците си. Ние имаме възможност да преживеем своите уникални моменти и да бъдем различни от всеки, когато познаваме. Тук идва въпроса дали е изкуство да сме различни или просто ни е заложено!
От друга страна ние живеем в общество, където е не само препоръчително, но и почти задължително да се съобразяваме с неговите порядки, неписани правила и изисквания. Да бъдеш „различен” в каквато и да е форма, означава да бъдеш в някаква степен изключен от обществото. Ние сме „социални животни” и се нуждаем от принадлежността си към кръг, където да се чувстваме разбрани и „на място”. Ако общетсвото не ни приема или ние в стремежа си да бъдем ралични отхвърляме всички закони на това общетсво, бихме били обречени на живот твърде подобен на този на Степения вълк на Хесе. Неговата уникалност, която според мен той преекспонира, го обрича на самота. Ако това е цената да бъдеш различен, дали си струва да бъде платена?
В момента е важно да покажеш своята уникалност. Да покажеш, че не си като всички останали, че имаш своите цветове, своя уникален начин на мислене, своята музика и правиш неща, които те карат да се чувстваш раличен. А защо е толкова важно? Толкова много ли сме се превърнали в „части на едно цяло”, че сме забравили колко нееднакви сме, когато по презумция трябва да сме уникални. Имам чувството, че обществото, каквото е в момента, ни кара да влизаме в рамки, в определени типажи от реклами и филми и изключително много ни притиска да бъдем нещо точно определено. Според мен желанието да бъдем различни идва от тази наложена ни ограниченост. Изглежда точно като вик за помощ, крещейки „ аз съм тук”.
Още от края на деветдесетте, когато се появиха т.нар. момичешки и момчешки групи в музикалния свят ясно започнаха да се разграничват определени типажи – „русия/та”, „сладкия/та”, „готини/та” и т.н. Хората неусетно започнаха да им подражават и несъзнателно да се определят като някой друг от далечния, но твърде достъпен свят на телевизията. Друг пример за това е и изключително популярният филм„Сексът и градът”. Лично на мен постоянно ми се случва да участвам или да присъствам на раговори, в които се обсъжда кой коя героиня от филма е. Забележете, не на коя прилича, а коя е. Нормално е за човек да има модели, на които да подражава. Но не станаха ли твърде много? Не започнаха ли да грабят малко по малко от нашия живот и ни оставиха да мислим само като типажите, на които трябва да се опитваме да приличаме.
Извинявам се за клишето предварително, но за мен е виновно консуматорското общество, в което се превърна средата ни. Маркетингови и статистически проучвания извеждат понятието „среден потребител”, „средно домакинство”, „среден зрител”. Осреднените велични превърнаха хората в конкретни „таргети”, които трябва да бъдат задоволени. На макроикономическо ниво не предлагането е важно, а търсенето, но компаниите от различните сфери на икономиката успяха да направят така, че потребностите и желанията на хората да бъдат измерими с тези на „средната домакиня” и да бъдат много по-контролируеми отколкото трябва.
В такъв случай определено е обяснимо желанието ни да бъдем различни. Разбира се най-труден е балансът между това да сме част от днешното общество и да запазим нашата уникалност без това да ни лишава от предимствата, които може да ни предостави социалната среда. Нуждаем се от социалния кръг точно, защото ни дава нови идеи, показва по-ралични мирогледи и изгражда личности. Аз определено се надявам, че „изкуството да си различен” няма да се превърне в още едно клише, загубило смисъла си.
вторник, декември 07, 2010
Sad, it's only sad
I love to read.
I hate myself because I can't write
I can't say what I want...mostly the written words are difficult...
I can't make it right.
I can't make it sound true...
And it is so wonderful to read a good piece
to appreciate the talent of the person who has created it
the imagination
the fine art
the play
I hate myself because I can't write
I can't say what I want...mostly the written words are difficult...
I can't make it right.
I can't make it sound true...
And it is so wonderful to read a good piece
to appreciate the talent of the person who has created it
the imagination
the fine art
the play
събота, декември 04, 2010
смс-и
02.07.2009
Отиваше на гости на чичо си за пролетната ваканция. Той живееше в малка, но хубава къща достатъчно близо, за да може да се каже, че живее на морето. При него беше приятно. Трябваше и цяла седмица, за да и доскучае.
***
На масата до новия GSM, който чичо и използваше в момента, беше оставен наистина много стар мобилен апарат. Може би на повече от 10 години.
Не успя да сдържи любопитсвото си, взе телефона и го включи. Отвори една от папките със съобщения.
02.07.2001
„Dobre, izvinqvai, molq te vyrni se”
03.07.2001
“Zashto ne se obajdash? Kazah,che sujalqvam”
08.08.2001
“Naistina mi lipsvash”
25.12.2001
“Vesea Koleda, lipsvash mi”
24.02.2002
“Kakvo stana s nas? Ne moga da razbera zashto taka se poluchi?”
15.05.2002
“Obicham te”
25.12.2002
“Vesela Koleda”
15.04.2003
“Chestit rojden den”
01.01.2004
“Da znam, che veche mina tolkova vreme, no ne moga da jiveq bez teb. Naistina te obicham. Molq te vurni se“
11.03.2005
„Sujalqvam. Obicham te“
25.12.2005
„Vesela Koleda. Dano vsichko e nared s teb“
06.06.2006
„Lipsvash mi“
07.12.2006
„Zashto pozvolih da se stigne do tuk. Naistina me e grija. Ne trqbashe da pravq taka. Az sum vinoven.“
16.03.2007
„Iskam da te vidq“
17.04.2007
„Kakvo pravish?“
02.02.2008
„Kak si? Seshtash li se za men?“
02.07.2009
„Dobre li si? Vse oshte mi lispvash“
***
Стреснато изпусна телефона на земята, когато видя датата на последното съобщение. Всички бяха от кутията с неизпратени смс-и.
Огледа се няколко пъти, да не би чичо и да идва и когато отново взе телефона видя, че последното съобщение се беше изпратило при неизвестния получател .
„ Dobre li si? Vse oshte mi lispvash”.
Бяха минали девет години...
Отиваше на гости на чичо си за пролетната ваканция. Той живееше в малка, но хубава къща достатъчно близо, за да може да се каже, че живее на морето. При него беше приятно. Трябваше и цяла седмица, за да и доскучае.
***
На масата до новия GSM, който чичо и използваше в момента, беше оставен наистина много стар мобилен апарат. Може би на повече от 10 години.
Не успя да сдържи любопитсвото си, взе телефона и го включи. Отвори една от папките със съобщения.
02.07.2001
„Dobre, izvinqvai, molq te vyrni se”
03.07.2001
“Zashto ne se obajdash? Kazah,che sujalqvam”
08.08.2001
“Naistina mi lipsvash”
25.12.2001
“Vesea Koleda, lipsvash mi”
24.02.2002
“Kakvo stana s nas? Ne moga da razbera zashto taka se poluchi?”
15.05.2002
“Obicham te”
25.12.2002
“Vesela Koleda”
15.04.2003
“Chestit rojden den”
01.01.2004
“Da znam, che veche mina tolkova vreme, no ne moga da jiveq bez teb. Naistina te obicham. Molq te vurni se“
11.03.2005
„Sujalqvam. Obicham te“
25.12.2005
„Vesela Koleda. Dano vsichko e nared s teb“
06.06.2006
„Lipsvash mi“
07.12.2006
„Zashto pozvolih da se stigne do tuk. Naistina me e grija. Ne trqbashe da pravq taka. Az sum vinoven.“
16.03.2007
„Iskam da te vidq“
17.04.2007
„Kakvo pravish?“
02.02.2008
„Kak si? Seshtash li se za men?“
02.07.2009
„Dobre li si? Vse oshte mi lispvash“
***
Стреснато изпусна телефона на земята, когато видя датата на последното съобщение. Всички бяха от кутията с неизпратени смс-и.
Огледа се няколко пъти, да не би чичо и да идва и когато отново взе телефона видя, че последното съобщение се беше изпратило при неизвестния получател .
„ Dobre li si? Vse oshte mi lispvash”.
Бяха минали девет години...
четвъртък, ноември 25, 2010
вторник, ноември 23, 2010
Тя
Тя просто стоеше в безветрието и се наслаждаваше на странната самота, която я обземаше с всяко поемане на въздух. Обичаше да диша и да чувства, че е жива. Искаше да бъде себи си и да бъде всичко...Празноглавие на мислещ човек.
Вече беше на 30. Все още неоткрила мъжа, съпруга, приятеля, този, който щеше да обича, въпреки че не е от нейната кръв. Беше имала мъже. Разбира се, беше се влюбвала, но... все пак оставаше факта, че е на 30 и е сама. Не изпитваше болка от това, нито прeмирение. За нея никога не е било цел да се омъжи и да има деца, макар че майка и нерядко отиваше да плаче за това при сестра си. За щастие никой не и натякваше твърде много.
В момента учеше в АОНСУ, а годината бе 1984. Смяташе се, че тези завършили учебното заведение после ще управляват държавата. Разбира се тя въобще нямаше такива намерения. Не се беше и замисляла защо това се подразбира. Просто не се ласкаеше от мисълта, че може да бъде виновна за грешките на една държава.Казано само и единствено като пример. Просто винаги беше искала да учи политически науки, а удоволетворението да знаеш какво става наоколо зад пропагандите и празните приказки беше страхотно. Живееше в студентските общежития в стая с още едно момиче. Е, по-правилно беше да се каже жена, защото почти всички бяха над 30-те, омъжени с професия и прочие. Във випуска бяха около 15 жени и много повече мъже. Неомъжените бяха твърде малко.
Младен беше женкар. От класа. Не беше особено красив, но беше симпатичен, интелигентен и твърде чаровен. Приличаше на малко момче и твърде често се държеше като такова. Не и трябваше много, за да се влюби в него. В това симпатично непораснало момче, което понякога се изживяваше като бохем, а понякога ставаше твърде сериозен.
Вече беше на 30. Все още неоткрила мъжа, съпруга, приятеля, този, който щеше да обича, въпреки че не е от нейната кръв. Беше имала мъже. Разбира се, беше се влюбвала, но... все пак оставаше факта, че е на 30 и е сама. Не изпитваше болка от това, нито прeмирение. За нея никога не е било цел да се омъжи и да има деца, макар че майка и нерядко отиваше да плаче за това при сестра си. За щастие никой не и натякваше твърде много.
В момента учеше в АОНСУ, а годината бе 1984. Смяташе се, че тези завършили учебното заведение после ще управляват държавата. Разбира се тя въобще нямаше такива намерения. Не се беше и замисляла защо това се подразбира. Просто не се ласкаеше от мисълта, че може да бъде виновна за грешките на една държава.Казано само и единствено като пример. Просто винаги беше искала да учи политически науки, а удоволетворението да знаеш какво става наоколо зад пропагандите и празните приказки беше страхотно. Живееше в студентските общежития в стая с още едно момиче. Е, по-правилно беше да се каже жена, защото почти всички бяха над 30-те, омъжени с професия и прочие. Във випуска бяха около 15 жени и много повече мъже. Неомъжените бяха твърде малко.
Младен беше женкар. От класа. Не беше особено красив, но беше симпатичен, интелигентен и твърде чаровен. Приличаше на малко момче и твърде често се държеше като такова. Не и трябваше много, за да се влюби в него. В това симпатично непораснало момче, което понякога се изживяваше като бохем, а понякога ставаше твърде сериозен.
четвъртък, ноември 11, 2010
Мнение
***кaza: спокс
***кaza: просто не искам да си представям свят в който всички са компютърни специалисти
***кaza: това ш'е грозно
***кaza: просто не искам да си представям свят в който всички са компютърни специалисти
***кaza: това ш'е грозно
събота, ноември 06, 2010
Петък
"Хубаво би било в името на напредъка на киноизкуството да се заснеме порнофилм, в който актьорите да се любят с думите "обичам те", а не "идва ли ти, а, кучка такава". Струва ми се, че в живота все пак такива неща се случват."
Бегбеде
( и моля...какво, че е комерсиален... нали е оригинален )
Бегбеде
( и моля...какво, че е комерсиален... нали е оригинален )
четвъртък, октомври 28, 2010
събота, октомври 23, 2010
"Прозрение":)
Доцентката:
"Страната ни динамично се управлява от едно ужасно прогресиращо малоумие. Може би заради това целия ми живот е прекаран в криза. Има-няма, последните 20 години.
Надявам се вие да управлявате по-добре"
Един студент:
"Съмнявам се, госпожо Фесчиян,... с тази динамична прогресия"
"Страната ни динамично се управлява от едно ужасно прогресиращо малоумие. Може би заради това целия ми живот е прекаран в криза. Има-няма, последните 20 години.
Надявам се вие да управлявате по-добре"
Един студент:
"Съмнявам се, госпожо Фесчиян,... с тази динамична прогресия"
събота, октомври 16, 2010
***3
И накрая ти нямаш друг избор освен да следваш желанията...
Тя го обичаше и вярваше, че е така.
Всъщност просто бягаше от самотата и от ужасното напомняне, че трябва да мисли, да си спомня и да чувства други чувства.
Така де, той беше жерва. Няма спор.
Но само на някои това ( да бъдат избирани ) им харесваше.Други бяха нормални и той беше един от нормалните.
Врочем тя също.
Просто, нали ви казах...
Той, Тя! Какъв е смисълът?
Толкова ли е важно да не сме сами.
Всичко ли се оправя, когато обичаш, си влюбен; ендорфин?
Глупави въпроси, ясно е, че сигурно е така, щом толкова се говори, пише и правят филми по тази тема...
Но не е честно спрямо останалите...
Тя го обичаше и вярваше, че е така.
Всъщност просто бягаше от самотата и от ужасното напомняне, че трябва да мисли, да си спомня и да чувства други чувства.
Така де, той беше жерва. Няма спор.
Но само на някои това ( да бъдат избирани ) им харесваше.Други бяха нормални и той беше един от нормалните.
Врочем тя също.
Просто, нали ви казах...
Той, Тя! Какъв е смисълът?
Толкова ли е важно да не сме сами.
Всичко ли се оправя, когато обичаш, си влюбен; ендорфин?
Глупави въпроси, ясно е, че сигурно е така, щом толкова се говори, пише и правят филми по тази тема...
Но не е честно спрямо останалите...
четвъртък, октомври 07, 2010
неделя, септември 19, 2010
петък, август 20, 2010
четвъртък, юли 29, 2010
неделя, юли 11, 2010
от филм....да бе....
"От няколко седмици не съм пила....
И никой не забеляза!
Което значи, че съм се държала много адекватно като пияна..."
И никой не забеляза!
Което значи, че съм се държала много адекватно като пияна..."
понеделник, юни 07, 2010
петък, юни 04, 2010
понеделник, май 31, 2010
четвъртък, май 27, 2010
неделя, май 23, 2010
"Позидневник"
Беше ужасно. Бурята идваше и щеше да изпепели Всичко. Най-вече малките Мигове на Всички. Всичко, всяко и всички се опитваха да се спасят. Валяха се в собствените си страхове, а това вече беше страшно....
Но дойде супер якият герой със супер якияТ костюм, който костюм никак не беше трико. Той успокои Всички и Всичко и им каза, че ако вярват в позитивното мислене ще успеят да се спасят, защото вярата ( а не каква да е, а в себе си и собствения позитивизъм ) много помага във всякакви случаи. Така всичко и всички ще се спасят, а освен това и ще преуспеят ( цитат).
И така всички повярваха.
И бяха унищожени от бурята. С усмивка на лице.
Беше ужасно. Бурята идваше и щеше да изпепели Всичко. Най-вече малките Мигове на Всички. Всичко, всяко и всички се опитваха да се спасят. Валяха се в собствените си страхове, а това вече беше страшно....
Но дойде супер якият герой със супер якияТ костюм, който костюм никак не беше трико. Той успокои Всички и Всичко и им каза, че ако вярват в позитивното мислене ще успеят да се спасят, защото вярата ( а не каква да е, а в себе си и собствения позитивизъм ) много помага във всякакви случаи. Така всичко и всички ще се спасят, а освен това и ще преуспеят ( цитат).
И така всички повярваха.
И бяха унищожени от бурята. С усмивка на лице.
събота, май 22, 2010
понеделник, май 03, 2010
Една Идилия
Една Мечта
Той беше научен сътрудник към БАН. Взимаше 461лв.
Тя беше оперативен счетоводител към някаква фирма. Взимаше 500лв.
Той беше на 35 и изглеждаше на 50. Беше плешив и с бирено коремче.
Тя беше на 35 и изглеждаше на толкова. Беше позатлъстяла и имаше разширени вени на краката.
Той си носеше старите дрехи от преди 10 години и смяташе, че изглежда добре.
Тя имаше три костюма от женския пазар, които сменяше.
Неговата единствена радост беше прекарването на достатъчно време в "стаичката за опити", както тя я наричаше - всъщност лабораторията.
Нейната единствена радост беше чашката преди лягане.
Обувките му бяха за 15лв от Илиенци.
Обувките и бяха с малко токче и очукани отпред. Тя му купуваше неговите.
Не правеха секс.
Той казваше, че няма нужда.
Тя имаше любовник. Нисък, дебел, шефа и.
Той късно се прибираше с нежелание вкъщи. Жена му се караше.
Тя твърде рано се прибираше с нежалание вкъщи. Мъжът и винаги закъсняваше.
Той мечтаеше за Нобелова награда.
Тя мечтаеше за друг живот и пари.
Имаха и деца.
Две – момче и момиче.
Децата не бяха щастливи.
И тайно се надяваха родителите им да са супер герои, които просто са длъжни да водят живота, който водеха. Под прикритие.
Той беше научен сътрудник към БАН. Взимаше 461лв.
Тя беше оперативен счетоводител към някаква фирма. Взимаше 500лв.
Той беше на 35 и изглеждаше на 50. Беше плешив и с бирено коремче.
Тя беше на 35 и изглеждаше на толкова. Беше позатлъстяла и имаше разширени вени на краката.
Той си носеше старите дрехи от преди 10 години и смяташе, че изглежда добре.
Тя имаше три костюма от женския пазар, които сменяше.
Неговата единствена радост беше прекарването на достатъчно време в "стаичката за опити", както тя я наричаше - всъщност лабораторията.
Нейната единствена радост беше чашката преди лягане.
Обувките му бяха за 15лв от Илиенци.
Обувките и бяха с малко токче и очукани отпред. Тя му купуваше неговите.
Не правеха секс.
Той казваше, че няма нужда.
Тя имаше любовник. Нисък, дебел, шефа и.
Той късно се прибираше с нежелание вкъщи. Жена му се караше.
Тя твърде рано се прибираше с нежалание вкъщи. Мъжът и винаги закъсняваше.
Той мечтаеше за Нобелова награда.
Тя мечтаеше за друг живот и пари.
Имаха и деца.
Две – момче и момиче.
Децата не бяха щастливи.
И тайно се надяваха родителите им да са супер герои, които просто са длъжни да водят живота, който водеха. Под прикритие.
петък, април 30, 2010
Нямаше нужда да правя нищо....
Само стоях и се наслаждавах :)
Пия вино с лимон и слушам Тъч енд Гол
Колко такива постове са четени, с такова начало.... само дето това не е най-подобаващия език ( за името на групата де, иначе самото начало го има често и на български ).
А друго....какво друго правя, за да го споделя и да се похваля..
А да, изключителен съм.
Това забравих да го спомена сред другите важни неща, които исках да кажа...
Да бе, забравих....
И освен, че имам супер яката плазма,пред която съм, не съм я включил в момента, защото не трябва да гледам Биг Брадър (нали са много тъпи), мога да кажа, че бях в супер готин клуб, където всичко беше много "арт" и екстравагантно, но за съжаление на мен ми беше много самотно, тъй като никой не ме разбира наистина. Нали знаете какво е?
А впрочем кои сте вие?
Невиждана , но Желена Пубклико?
И нека направим Революция!!!
Нека всички пишем като Бегбеде и Буковски,
и не вярваме вече в чудеса и ги желаем твърде много...
Аз само съжалявам, че не разбирам, че понякога, когато не ме боли, други все още чувстват.
И е истинско....
Може би съм забравила,
Съжалявам
Може би наистина
Пия вино с лимон и слушам Тъч енд Гол
Колко такива постове са четени, с такова начало.... само дето това не е най-подобаващия език ( за името на групата де, иначе самото начало го има често и на български ).
А друго....какво друго правя, за да го споделя и да се похваля..
А да, изключителен съм.
Това забравих да го спомена сред другите важни неща, които исках да кажа...
Да бе, забравих....
И освен, че имам супер яката плазма,пред която съм, не съм я включил в момента, защото не трябва да гледам Биг Брадър (нали са много тъпи), мога да кажа, че бях в супер готин клуб, където всичко беше много "арт" и екстравагантно, но за съжаление на мен ми беше много самотно, тъй като никой не ме разбира наистина. Нали знаете какво е?
А впрочем кои сте вие?
Невиждана , но Желена Пубклико?
И нека направим Революция!!!
Нека всички пишем като Бегбеде и Буковски,
и не вярваме вече в чудеса и ги желаем твърде много...
Аз само съжалявам, че не разбирам, че понякога, когато не ме боли, други все още чувстват.
И е истинско....
Може би съм забравила,
Съжалявам
Може би наистина
петък, април 23, 2010
Удивителна
Знаете ли, не ми се пише! Просто искам да бъда четена. Не, не казвайте, че се повтарям!!! Това едва ли е възможно, когато не помня !
Каква е изразителната възможност на удивителната? Или на този прекрасен и загадъчен въпросителен знак? Не, всъщност никога не съм се питала!!... Всички влагаме много повече значение в тези неща отколкото е необходимо. Нека вярваме, че има смисъл! Че има повече мисъл отколкото е вложена...Така има и повече значение. ..За нас , разбира се!
А как прекалявам с отрицанието. Опит за циничност?
Не знам дали искам да се чета! Не знам дали съм интересна! Всъщност вярвам, че съм! Защото знам, че съм и самочувствието ми не би понесло нещо друго. А и съм твърде интересна, за да са си призная, че не съм.
Тези двусмислици са много модерни.!
Удивителна!
Дано!
Каква е изразителната възможност на удивителната? Или на този прекрасен и загадъчен въпросителен знак? Не, всъщност никога не съм се питала!!... Всички влагаме много повече значение в тези неща отколкото е необходимо. Нека вярваме, че има смисъл! Че има повече мисъл отколкото е вложена...Така има и повече значение. ..За нас , разбира се!
А как прекалявам с отрицанието. Опит за циничност?
Не знам дали искам да се чета! Не знам дали съм интересна! Всъщност вярвам, че съм! Защото знам, че съм и самочувствието ми не би понесло нещо друго. А и съм твърде интересна, за да са си призная, че не съм.
Тези двусмислици са много модерни.!
Удивителна!
Дано!
понеделник, април 19, 2010
Или всичко било е насън
Когато светът свърши не разбрах, че аз продължавах да стоя? Да съществувам. И да продължавам да се опитвам може би да живея. Макар че не знам дали продължавах да живея като нямаше Живот, който да водя. Но исках да Бъда и така се бях се вкопчил в същестуването, че бях спрял да мисля за времето, за епохите, за това, което може да е. Важното беше Аз да бъда. Някъде.
Но когато Светът свърши... това беше неочаквано. Вече нямаше с какво да се развличам, нямаше какво да гледам, нямаше никой. Трябваше да има нещо, а имаше....всъщност....нямаше как да го нарека.
Време беше думите отново да имат смисъл.
Трябваше ми Нов Свят.
Но когато Светът свърши... това беше неочаквано. Вече нямаше с какво да се развличам, нямаше какво да гледам, нямаше никой. Трябваше да има нещо, а имаше....всъщност....нямаше как да го нарека.
Време беше думите отново да имат смисъл.
Трябваше ми Нов Свят.
петък, април 02, 2010
Кучето
На СПИРКАТА
БАБАТА: "На какъв език да ти го кажа?! Кажи ми на какъв? Внимавай, като пресичаш! Колко пъти да ти казвам!"
КУЧЕТО: "..."
БАБАТА: "Е?"
КУЧЕТО: "..."
БАБАТА: "На какъв език да ти го кажа?! Кажи ми на какъв? Внимавай, като пресичаш! Колко пъти да ти казвам!"
КУЧЕТО: "..."
БАБАТА: "Е?"
КУЧЕТО: "..."
понеделник, март 29, 2010
***
"Аз мисля.
Ти мислиш.
Той мисли.
Тя мисли.
Ние мислим.
Те ни се смеят..."
Цялата истина се съдържа във въпросите на едно малко дете и в невъзможността на възрастния да им отговори.
А това всеки го знае.
Ти мислиш.
Той мисли.
Тя мисли.
Ние мислим.
Те ни се смеят..."
Цялата истина се съдържа във въпросите на едно малко дете и в невъзможността на възрастния да им отговори.
А това всеки го знае.
неделя, март 07, 2010
Логично
Интересно!
Тя прокара длан по шията му.
Той потръпна.
По принцип не се интересуваше от нея.
Но Тя беше жена. А жените привличаха.
Необяснимо!!!
А да, и съвсем логично.
Той остана...
И спря да потръпва.
Беше минало!
Тя прокара длан по шията му.
Той потръпна.
По принцип не се интересуваше от нея.
Но Тя беше жена. А жените привличаха.
Необяснимо!!!
А да, и съвсем логично.
Той остана...
И спря да потръпва.
Беше минало!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Човек и добре да живее...
