Tango in Harlem

Нямаше нужда да правя нищо....

Само стоях и се наслаждавах :)
Пия вино с лимон и слушам Тъч енд Гол

Колко такива постове са четени, с такова начало.... само дето това не е най-подобаващия език ( за името на групата де, иначе самото начало го има често и на български ).

А друго....какво друго правя, за да го споделя и да се похваля..
А да, изключителен съм.

Това забравих да го спомена сред другите важни неща, които исках да кажа...
Да бе, забравих....
И освен, че имам супер яката плазма,пред която съм, не съм я включил в момента, защото не трябва да гледам Биг Брадър (нали са много тъпи), мога да кажа, че бях в супер готин клуб, където всичко беше много "арт" и екстравагантно, но за съжаление на мен ми беше много самотно, тъй като никой не ме разбира наистина. Нали знаете какво е?
А впрочем кои сте вие?

Невиждана , но Желена Пубклико?

И нека направим Революция!!!

Нека всички пишем като Бегбеде и Буковски,
и не вярваме вече в чудеса и ги желаем твърде много...


Аз само съжалявам, че не разбирам, че понякога, когато не ме боли, други все още чувстват.
И е истинско....
Може би съм забравила,
Съжалявам
Може би наистина

Удивителна

Знаете ли, не ми се пише! Просто искам да бъда четена. Не, не казвайте, че се повтарям!!! Това едва ли е възможно, когато не помня !

Каква е изразителната възможност на удивителната? Или на този прекрасен и загадъчен въпросителен знак? Не, всъщност никога не съм се питала!!... Всички влагаме много повече значение в тези неща отколкото е необходимо. Нека вярваме, че има смисъл! Че има повече мисъл отколкото е вложена...Така има и повече значение. ..За нас , разбира се!

А как прекалявам с отрицанието. Опит за циничност?

Не знам дали искам да се чета! Не знам дали съм интересна! Всъщност вярвам, че съм! Защото знам, че съм и самочувствието ми не би понесло нещо друго. А и съм твърде интересна, за да са си призная, че не съм.

Тези двусмислици са много модерни.!

Удивителна!

Дано!

Или всичко било е насън

Когато светът свърши не разбрах, че аз продължавах да стоя? Да съществувам. И да продължавам да се опитвам може би да живея. Макар че не знам дали продължавах да живея като нямаше Живот, който да водя. Но исках да Бъда и така се бях се вкопчил в същестуването, че бях спрял да мисля за времето, за епохите, за това, което може да е. Важното беше Аз да бъда. Някъде.

Но когато Светът свърши... това беше неочаквано. Вече нямаше с какво да се развличам, нямаше какво да гледам, нямаше никой. Трябваше да има нещо, а имаше....всъщност....нямаше как да го нарека.

Време беше думите отново да имат смисъл.

Трябваше ми Нов Свят.

Кучето

На СПИРКАТА
БАБАТА: "На какъв език да ти го кажа?! Кажи ми на какъв? Внимавай, като пресичаш! Колко пъти да ти казвам!"
КУЧЕТО: "..."
БАБАТА: "Е?"
КУЧЕТО: "..."