Добре де, разликата е толкова очевидна, че чак се вижда:
Изпълнение на Нанси Синатра от 60-те на "These boots are made for walking"



Изключително добро, общо взето придава смисъл на песента само с изражението и движението на ръцете си.

Кавърът:

a

Е, крайно е, но това е помия :)

Приятно гледане

Ами няма какво да правя

Какво да кажа! За мен да пишеш в блог е като чекеджийсвото или воайорството. Но не знам кое повече от двете? Задоволяваш се от това да гледаш, да бъдеш гледан, да де..самозадаволяваш се.Всеки иска да бъде четен. Да бъде разбран, а ако не поне забелязан.

Много мои приятели имат блогове. Не са саможиви задръстеняци, които си стоят вкъщи. Те са едни от най-интересните хора, които познавам, които просто могат и обичат да пишат. Е, понякога го правят от скука. Но искат да бъдат четени. Защото го могат J

Това веднага оспорва първата ми мисъл.

Един мой приятел смята, че това е жалко, защото той няма нужда от това. Не разбирам какво лошо има! И каква е голямата философия ( с грешното ударение разбира се )?

Аз вече имах няколко блога. Всичките ги зарязвах, защото просто не мога да поддържам такова нещо. Обичам живия контакт. Това май ще е четвъртия ми опит. Просто няма какво да правя тази вечер. Щях да пия бира с приятели, щях да излизам с една рожденничка, щях да прекарам вечерта с настиналия си баща или да да изляза с една друга прителка. Но тъй като всичко се провалали ( или изглежда нищо не ми се правеше ) сега пиша в блог , пия шуменско и ям марети.

Хах, и какво пиша? Наистина...

Хайде, може би някой път нещо по-смислено. Ако въобще някой ме прочете. А казват, че е зарибявка!?