- "Ако бях момче щях спокойно да се изпикия в храстите"
- "Да, за съжаление сега като момиче трябва да го направиш - неспокойно"
понеделник, май 31, 2010
четвъртък, май 27, 2010
неделя, май 23, 2010
"Позидневник"
Беше ужасно. Бурята идваше и щеше да изпепели Всичко. Най-вече малките Мигове на Всички. Всичко, всяко и всички се опитваха да се спасят. Валяха се в собствените си страхове, а това вече беше страшно....
Но дойде супер якият герой със супер якияТ костюм, който костюм никак не беше трико. Той успокои Всички и Всичко и им каза, че ако вярват в позитивното мислене ще успеят да се спасят, защото вярата ( а не каква да е, а в себе си и собствения позитивизъм ) много помага във всякакви случаи. Така всичко и всички ще се спасят, а освен това и ще преуспеят ( цитат).
И така всички повярваха.
И бяха унищожени от бурята. С усмивка на лице.
Беше ужасно. Бурята идваше и щеше да изпепели Всичко. Най-вече малките Мигове на Всички. Всичко, всяко и всички се опитваха да се спасят. Валяха се в собствените си страхове, а това вече беше страшно....
Но дойде супер якият герой със супер якияТ костюм, който костюм никак не беше трико. Той успокои Всички и Всичко и им каза, че ако вярват в позитивното мислене ще успеят да се спасят, защото вярата ( а не каква да е, а в себе си и собствения позитивизъм ) много помага във всякакви случаи. Така всичко и всички ще се спасят, а освен това и ще преуспеят ( цитат).
И така всички повярваха.
И бяха унищожени от бурята. С усмивка на лице.
събота, май 22, 2010
понеделник, май 03, 2010
Една Идилия
Една Мечта
Той беше научен сътрудник към БАН. Взимаше 461лв.
Тя беше оперативен счетоводител към някаква фирма. Взимаше 500лв.
Той беше на 35 и изглеждаше на 50. Беше плешив и с бирено коремче.
Тя беше на 35 и изглеждаше на толкова. Беше позатлъстяла и имаше разширени вени на краката.
Той си носеше старите дрехи от преди 10 години и смяташе, че изглежда добре.
Тя имаше три костюма от женския пазар, които сменяше.
Неговата единствена радост беше прекарването на достатъчно време в "стаичката за опити", както тя я наричаше - всъщност лабораторията.
Нейната единствена радост беше чашката преди лягане.
Обувките му бяха за 15лв от Илиенци.
Обувките и бяха с малко токче и очукани отпред. Тя му купуваше неговите.
Не правеха секс.
Той казваше, че няма нужда.
Тя имаше любовник. Нисък, дебел, шефа и.
Той късно се прибираше с нежелание вкъщи. Жена му се караше.
Тя твърде рано се прибираше с нежалание вкъщи. Мъжът и винаги закъсняваше.
Той мечтаеше за Нобелова награда.
Тя мечтаеше за друг живот и пари.
Имаха и деца.
Две – момче и момиче.
Децата не бяха щастливи.
И тайно се надяваха родителите им да са супер герои, които просто са длъжни да водят живота, който водеха. Под прикритие.
Той беше научен сътрудник към БАН. Взимаше 461лв.
Тя беше оперативен счетоводител към някаква фирма. Взимаше 500лв.
Той беше на 35 и изглеждаше на 50. Беше плешив и с бирено коремче.
Тя беше на 35 и изглеждаше на толкова. Беше позатлъстяла и имаше разширени вени на краката.
Той си носеше старите дрехи от преди 10 години и смяташе, че изглежда добре.
Тя имаше три костюма от женския пазар, които сменяше.
Неговата единствена радост беше прекарването на достатъчно време в "стаичката за опити", както тя я наричаше - всъщност лабораторията.
Нейната единствена радост беше чашката преди лягане.
Обувките му бяха за 15лв от Илиенци.
Обувките и бяха с малко токче и очукани отпред. Тя му купуваше неговите.
Не правеха секс.
Той казваше, че няма нужда.
Тя имаше любовник. Нисък, дебел, шефа и.
Той късно се прибираше с нежелание вкъщи. Жена му се караше.
Тя твърде рано се прибираше с нежалание вкъщи. Мъжът и винаги закъсняваше.
Той мечтаеше за Нобелова награда.
Тя мечтаеше за друг живот и пари.
Имаха и деца.
Две – момче и момиче.
Децата не бяха щастливи.
И тайно се надяваха родителите им да са супер герои, които просто са длъжни да водят живота, който водеха. Под прикритие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Човек и добре да живее...
