So take this wine and drink with me

let's delay our misery...



Save tonight????
Come tomorrow!?
Tomorrow I'll be gone...

***

Тя много обичаше да снима.

Снимаше всичко, което попаднеше пред погледа й, но разбира се най-вече онова, което успееше да привлече внманието й. Не правеше само снимки. Снимаше филмчета, многобройни късометражни отрязъци от действителността. Не й отнемаше много време да накара хората да играят в нейните сценарии.

А впрочем искаше да снима живота.

Понякога успяваше защото животът искаше да се покаже. Понякога просто снимаше филм.

Сиво

Сиво е ежедневието на хората.

Каква изненеда! Все едно, че не живеем всеки ден с мисълта за безсмислието, нуждаейки се да избягаме от него.

Неповторим е мига , в който вярваме, че сме неповоторими.

Смехотворна е нуждата ни от признание.

Наистина интересно!!!

- А бе!
- К'во!
– К'во ста'а?
- К'во да ста'а!
- А, бее!
- К'во бе?!
Преизпълненият със смисъл разговор между двете момчета продължаваше с бясно темпо. Добре, че знаеха какво искат да си кажат, защото иначе нямаше да им е лесно. Все пак всеки се нуждае от интелектуалната стимулация на разговора.

Добре де, разликата е толкова очевидна, че чак се вижда:
Изпълнение на Нанси Синатра от 60-те на "These boots are made for walking"



Изключително добро, общо взето придава смисъл на песента само с изражението и движението на ръцете си.

Кавърът:

a

Е, крайно е, но това е помия :)

Приятно гледане

Ами няма какво да правя

Какво да кажа! За мен да пишеш в блог е като чекеджийсвото или воайорството. Но не знам кое повече от двете? Задоволяваш се от това да гледаш, да бъдеш гледан, да де..самозадаволяваш се.Всеки иска да бъде четен. Да бъде разбран, а ако не поне забелязан.

Много мои приятели имат блогове. Не са саможиви задръстеняци, които си стоят вкъщи. Те са едни от най-интересните хора, които познавам, които просто могат и обичат да пишат. Е, понякога го правят от скука. Но искат да бъдат четени. Защото го могат J

Това веднага оспорва първата ми мисъл.

Един мой приятел смята, че това е жалко, защото той няма нужда от това. Не разбирам какво лошо има! И каква е голямата философия ( с грешното ударение разбира се )?

Аз вече имах няколко блога. Всичките ги зарязвах, защото просто не мога да поддържам такова нещо. Обичам живия контакт. Това май ще е четвъртия ми опит. Просто няма какво да правя тази вечер. Щях да пия бира с приятели, щях да излизам с една рожденничка, щях да прекарам вечерта с настиналия си баща или да да изляза с една друга прителка. Но тъй като всичко се провалали ( или изглежда нищо не ми се правеше ) сега пиша в блог , пия шуменско и ям марети.

Хах, и какво пиша? Наистина...

Хайде, може би някой път нещо по-смислено. Ако въобще някой ме прочете. А казват, че е зарибявка!?

Това е сън в съня...

Всички се стремим да бъдем разбрани!

Голяма мъдрост!

Огромно прозрение...

:D