***

Тя много обичаше да снима.

Снимаше всичко, което попаднеше пред погледа й, но разбира се най-вече онова, което успееше да привлече внманието й. Не правеше само снимки. Снимаше филмчета, многобройни късометражни отрязъци от действителността. Не й отнемаше много време да накара хората да играят в нейните сценарии.

А впрочем искаше да снима живота.

Понякога успяваше защото животът искаше да се покаже. Понякога просто снимаше филм.

Сиво

Сиво е ежедневието на хората.

Каква изненеда! Все едно, че не живеем всеки ден с мисълта за безсмислието, нуждаейки се да избягаме от него.

Неповторим е мига , в който вярваме, че сме неповоторими.

Смехотворна е нуждата ни от признание.

Наистина интересно!!!

- А бе!
- К'во!
– К'во ста'а?
- К'во да ста'а!
- А, бее!
- К'во бе?!
Преизпълненият със смисъл разговор между двете момчета продължаваше с бясно темпо. Добре, че знаеха какво искат да си кажат, защото иначе нямаше да им е лесно. Все пак всеки се нуждае от интелектуалната стимулация на разговора.