Грешка

Тя беше заспала. Гледаше през прозореца. Беше навън. А не можеше да излезе.
Мислеше света и го измисли преждевременно. Даде му форма, цвят, мисъл, но най-вече обяснение. И това беше грешката....

***

А нейните спомени избледняват. Спомените увяхват.
Но какво правим със спомени, които са черни цветя. Изникващи, когато не трябва - като зомбита на отминали дни, които са болезнени, защото никога няма да бъдат?

Какво правим със спомени, които ги няма?

Защо светът е това, което трябва да бъде? Защо яростно вярваме в равновесието и се нуждаем от съществуването му?
Защо Винаги задаваме Въпроси?

Трябва ли да умрем, когато намерим отговорите!

Some kind of reality

:)

Цитати, "Пий, залагай и чукай"

"Ирландците пият така както американците работят или окупират суверенни държави - с цялото си сърце"
"Пий, залагай и чукай"

"...но трябва да се внимава. Защото драконите - макар и да са измислeни - понякога ядат хора."
"Пий, залагай и чукай"

"Следващото признание рядко ще чуете от бял мъж от Канектикън: чувствах се като в свое собствено рап видео"
"Пий, залагай и чукай"

"Няма нищо по-приятно от това да се сближиш с необразован, но съобразителен и добродушен местен - дори, ако той всъщност е таен гений, който поднася определен стереотип, за си развива бизнеса"
"Пий, залагай и чукай"

"Нямам намерени да правя семантичен анализ на разликата между чукане и правене на любов. Оставям това на великите поети и посредствените рапари"
"Пий, залагай и чукай"