събота, декември 08, 2012

Казусът "немам пари" и работещите бедни

Пия си виното, останало вкъщи (бирата ми свърши), и се чудя дали да пиша доста сдухания пост, за който си мисля от тази сутрин.

Става въпрос за т.нар. термин - "работещи бедни" и какво означава той за мен. Ами просто казано - доста. И то, не много положителни идеи. Все пак, малко положителни неща биха те накарали да псуваш икономиката, обществото и шефа си (за последното дори да си е съвсем оправдано).

Общо взето "сдухано" е това, което може да се каже за настроението ми в последните няколко месеца, две седмици преди заплата. Само да отбележа - месецът има четири седмици. Слава Богу, че в две от тях съм щастлива и си мисля, че имам пари. Честно казано, ми писна да говоря за това, но като гледам ми е на сърце, така че, защо пък и да не пиша за този доста болезнено болящ ме проблем.

Също така откровено ми писна да обсъждам липсата на пари с приятелите си - всички, от които имат много сериозни професии и при които очевидно работодателите не разбират дефиницията за "сериозно възнаграждение". В този случай нека изключим програмистите - те са друго нещо. Но моля, нека да не обвиняваме една индустрия, която горе-долу може да помогне на служителите си да се почувстват като нормална средна класа.

Относно работещите бедни - факт е, че имаме много нисък стандарт на живот и твърде високи цени на каквото се сетиш (освен интернет услуги и телевизия). Много може да се спори или по-точно коментира защо е така и как и дали можем да променим тази тенденция. Факт е, че покупателната способност на лева е двойно по-малка в сравнение с еврото. Също така е факт обаче, че въпреки по-скъпото евро определени стоки в тази безценна европейска валута в някои от еврозоновите държи излизат доста по-евтино в сравнение с продуктите у нас. Факт са по-ниските цени на сиреното, кашкавала и зеленчуците - визирам държавите, в които аз съм била, в страните с евровите стоки, дори, ако стоките са обърнати в левове. Какво говори тогава това за българското родно производство, търговските надценки и евтиния внос от Турция?

Не искам да се впускам в икономически анализи, защото това си е или въпрос на по чашка, или за някакви сложни дискусии на знайни и незнайни центрове за икономическа политика или институти за политикономия.

Да, на нас ни липсва индустриално производство и нямаме продуктите с голямата добавена стойност на промишлеността.

Но хайде, нека просто се оплача...

Проблемът е елементарен - нямаме пари, за да живеем нормално.

За мен е твърде проблемно, че ми закъснява заплатата и мисля за кредита, който трябва да изплатя до 14-ти или това, че ако не го платя, ще ми спрат тока на 15-ти. Ами, какво да кажа - липсва ми времето, когато заделях пари. Сега всеки месец, не знам дали ще издържа до края...на злощастния период. И въпреки голямото ми младежко желание (все още нямам 29 години), не харча много. Не пуша. Дори не излизам много (да, тъжно е). За виното и водката - вече повтарям тинейджърските години - вкъщи преди дискотека. След работа обаче е по-трудуемко...

Е, че това ми е болката.

Ама...не се оплаквам...констатирам...

събота, юли 07, 2012

"Не е вярно, че страданието облагородява характера; понякога това прави щастието, но от страданието в повечето случаи хората стават дребнави и отмъстителни."

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

донякъде съм съгласна

"Няма по-голяма жестокост от тази на жена към влюбен в нея мъж, когато тя не обича; тя загубва своята любезност и дори търпение, обхваната е само от безумна раздразнителност."

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

"Навярно ние мерим влиянието си над другите по това, доколко зачитат мнението ни за тях, и мразим онези, върху които нямаме подобно влияние".

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

Е, това не е голяма прозорливост.

четвъртък, юни 21, 2012

"Всяко нещо, което може да използва външните ресурси, за да прави свои копия, е живо"

"Геномът", цитат Тюринг

четвъртък, януари 12, 2012

Писна ми от Бойко

Доживях и аз да пиша за Бойко. Наистина обаче ми писна от него. Писна ми от буквално малоумни изказвания. Писна ми от вицове с и заради него. Писна ми от ненужни нападки и от явни обиди срещу който му падне. Писна ми от режене на ленти (според мен той и ножицата му наистина се телепортират при отварянето на всяко съоръжение от върховна значимост). Благодарение на невероятно остроумните си мнения, които могат да разхилят и кон, творецът на народно творчество отдавна размина всякакви други наши сегашни и бивши управници.

Най-много ми харесва, когато не го е грижа за културно наследство, природни богатства и дори животът на хората. Това пещери, това древни тракийски некрополи, това животът на младо момиче.

Ясно е, че законът в България трудно се справя и може би само съществува като фикция - там, някъде в другото пространство. Най-много ме кефи обаче, че един премиер, който би трябвало да има съвсем малко здрав разум, за да не си създава много врагове сред "народа", който уж го е избрал, успява така лесно да стане за смях. Както и да подкопава с действията си закона.

Извинявам се предварително, ако съм изразила мнение по някакъв начин. Знам, че ББ гледа и слуша. Но не обещавам, че ако загине злочесто, ще изляза да рева на улицата.

Човек и добре да живее...

Човек и добре да живее...