Казусът "немам пари" и работещите бедни

Пия си виното, останало вкъщи (бирата ми свърши), и се чудя дали да пиша доста сдухания пост, за който си мисля от тази сутрин.

Става въпрос за т.нар. термин - "работещи бедни" и какво означава той за мен. Ами просто казано - доста. И то, не много положителни идеи. Все пак, малко положителни неща биха те накарали да псуваш икономиката, обществото и шефа си (за последното дори да си е съвсем оправдано).

Общо взето "сдухано" е това, което може да се каже за настроението ми в последните няколко месеца, две седмици преди заплата. Само да отбележа - месецът има четири седмици. Слава Богу, че в две от тях съм щастлива и си мисля, че имам пари. Честно казано, ми писна да говоря за това, но като гледам ми е на сърце, така че, защо пък и да не пиша за този доста болезнено болящ ме проблем.

Също така откровено ми писна да обсъждам липсата на пари с приятелите си - всички, от които имат много сериозни професии и при които очевидно работодателите не разбират дефиницията за "сериозно възнаграждение". В този случай нека изключим програмистите - те са друго нещо. Но моля, нека да не обвиняваме една индустрия, която горе-долу може да помогне на служителите си да се почувстват като нормална средна класа.

Относно работещите бедни - факт е, че имаме много нисък стандарт на живот и твърде високи цени на каквото се сетиш (освен интернет услуги и телевизия). Много може да се спори или по-точно коментира защо е така и как и дали можем да променим тази тенденция. Факт е, че покупателната способност на лева е двойно по-малка в сравнение с еврото. Също така е факт обаче, че въпреки по-скъпото евро определени стоки в тази безценна европейска валута в някои от еврозоновите държи излизат доста по-евтино в сравнение с продуктите у нас. Факт са по-ниските цени на сиреното, кашкавала и зеленчуците - визирам държавите, в които аз съм била, в страните с евровите стоки, дори, ако стоките са обърнати в левове. Какво говори тогава това за българското родно производство, търговските надценки и евтиния внос от Турция?

Не искам да се впускам в икономически анализи, защото това си е или въпрос на по чашка, или за някакви сложни дискусии на знайни и незнайни центрове за икономическа политика или институти за политикономия.

Да, на нас ни липсва индустриално производство и нямаме продуктите с голямата добавена стойност на промишлеността.

Но хайде, нека просто се оплача...

Проблемът е елементарен - нямаме пари, за да живеем нормално.

За мен е твърде проблемно, че ми закъснява заплатата и мисля за кредита, който трябва да изплатя до 14-ти или това, че ако не го платя, ще ми спрат тока на 15-ти. Ами, какво да кажа - липсва ми времето, когато заделях пари. Сега всеки месец, не знам дали ще издържа до края...на злощастния период. И въпреки голямото ми младежко желание (все още нямам 29 години), не харча много. Не пуша. Дори не излизам много (да, тъжно е). За виното и водката - вече повтарям тинейджърските години - вкъщи преди дискотека. След работа обаче е по-трудуемко...

Е, че това ми е болката.

Ама...не се оплаквам...констатирам...