Когато светът свърши не разбрах, че аз продължавах да стоя? Да съществувам. И да продължавам да се опитвам може би да живея. Макар че не знам дали продължавах да живея като нямаше Живот, който да водя. Но исках да Бъда и така се бях се вкопчил в същестуването, че бях спрял да мисля за времето, за епохите, за това, което може да е. Важното беше Аз да бъда. Някъде.
Но когато Светът свърши... това беше неочаквано. Вече нямаше с какво да се развличам, нямаше какво да гледам, нямаше никой. Трябваше да има нещо, а имаше....всъщност....нямаше как да го нарека.
Време беше думите отново да имат смисъл.
Трябваше ми Нов Свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар