четвъртък, август 11, 2011

"Заключената стая", Пол Остър

"Кой е толкова силен, че да устои на надеждата"

"Ние съществуваме в самите нас, може би понякога дори добиваме смътна представа кои сме, но в края на краищата никога не можем да бъдем сигурни и докато животът ни тече, ставаме все по-неясни и смътни на самите себе си, все по-ясно съзнаваме собствената с несвързаност, собствената си непоследователност."

"В крайна сметка поуката е една: всеки личен живот е несъезмерим с друго, освен със себе си. Което означева" животът няма смисъл."

Няма коментари:

Човек и добре да живее...

Човек и добре да живее...