От тъмнината излезе силует. На куче. Което бавно прекоси улицата. И застина. Посредата.
Чакаше...
От тъмнината се зададе светлина. Фаровете на кола. Която с голяма скорост продъжи. Не спря...

Кучето остана посредата на улицата. Лежеше. Не приличаше на себе си. Течеше кръв...

Остана да лежи. Докато не го разчистиха на следващата сутрин заедно с натрупания сняг.