Тя

Тя просто стоеше в безветрието и се наслаждаваше на странната самота, която я обземаше с всяко поемане на въздух. Обичаше да диша и да чувства, че е жива. Искаше да бъде себи си и да бъде всичко...Празноглавие на мислещ човек.

Вече беше на 30. Все още неоткрила мъжа, съпруга, приятеля, този, който щеше да обича, въпреки че не е от нейната кръв. Беше имала мъже. Разбира се, беше се влюбвала, но... все пак оставаше факта, че е на 30 и е сама. Не изпитваше болка от това, нито прeмирение. За нея никога не е било цел да се омъжи и да има деца, макар че майка и нерядко отиваше да плаче за това при сестра си. За щастие никой не и натякваше твърде много.

В момента учеше в АОНСУ, а годината бе 1984. Смяташе се, че тези завършили учебното заведение после ще управляват държавата. Разбира се тя въобще нямаше такива намерения. Не се беше и замисляла защо това се подразбира. Просто не се ласкаеше от мисълта, че може да бъде виновна за грешките на една държава.Казано само и единствено като пример. Просто винаги беше искала да учи политически науки, а удоволетворението да знаеш какво става наоколо зад пропагандите и празните приказки беше страхотно. Живееше в студентските общежития в стая с още едно момиче. Е, по-правилно беше да се каже жена, защото почти всички бяха над 30-те, омъжени с професия и прочие. Във випуска бяха около 15 жени и много повече мъже. Неомъжените бяха твърде малко.

Младен беше женкар. От класа. Не беше особено красив, но беше симпатичен, интелигентен и твърде чаровен. Приличаше на малко момче и твърде често се държеше като такова. Не и трябваше много, за да се влюби в него. В това симпатично непораснало момче, което понякога се изживяваше като бохем, а понякога ставаше твърде сериозен.