Писна ми от Бойко

Доживях и аз да пиша за Бойко. Наистина обаче ми писна от него. Писна ми от буквално малоумни изказвания. Писна ми от вицове с и заради него. Писна ми от ненужни нападки и от явни обиди срещу който му падне. Писна ми от режене на ленти (според мен той и ножицата му наистина се телепортират при отварянето на всяко съоръжение от върховна значимост). Благодарение на невероятно остроумните си мнения, които могат да разхилят и кон, творецът на народно творчество отдавна размина всякакви други наши сегашни и бивши управници.

Най-много ми харесва, когато не го е грижа за културно наследство, природни богатства и дори животът на хората. Това пещери, това древни тракийски некрополи, това животът на младо момиче.

Ясно е, че законът в България трудно се справя и може би само съществува като фикция - там, някъде в другото пространство. Най-много ме кефи обаче, че един премиер, който би трябвало да има съвсем малко здрав разум, за да не си създава много врагове сред "народа", който уж го е избрал, успява така лесно да стане за смях. Както и да подкопава с действията си закона.

Извинявам се предварително, ако съм изразила мнение по някакъв начин. Знам, че ББ гледа и слуша. Но не обещавам, че ако загине злочесто, ще изляза да рева на улицата.

стих

Аз не можех да спя,

А само да мисля

И неспокойно да крещя

На сън объркани мисли

"Най-сетне хареса един мъж. Той имаше смайващото качество да превръща златото в олово…"

"За честта на Вор"

Здравейте,

Обвиняват ме в черно чувство за хумор...или в лиспващо.
Аз настоявам за изтънчен вкус и почти нежно поднасяне на шегата.

Хората смятат, че не се обиждам.
За голямо тяхно и отчасти мое съжаление - станала съм обидчива.

Довчера смятах, че трябва да съм честна, защото така доказвам себе си.
Изненада, все още го смятам. Така доказвам себе си.

Мисля си, че първото впечатление за мен е свързано с ръста ми.
Оказва се, че май е така.
За щастие - това не е жалко.

Продължавам да смятам, че четенето е нещо "много яко".