Азис стигна върха на своята популярност!

Тригодишно момиченце успя да го разпознае от корицата на известно и не толкова популярно списание (нека не правим реклама, защото и лошата реклама е реклама).

Азис успя да постигне нови висини, стигайки и до най-невръстните представители на българското общество.

Евала

Идилия 2

" Аз само да си намеря работа и ще напусна"

" Е не, аз ще изчакам...поне докато завърша"

Той караше докторантура в областта на биологическите науки вече седма година и наближаваше 36.

Тя беше изкарала 2 бакалаварски степени и 4 магистратури и беше на 35.

И двамата - с нито един работен ден по специалността.

Но и двамата - в книжарницата. Старши-продавач консултант! И наистина звучи тежко.

Но ще напуснат...

От тъмнината излезе силует. На куче. Което бавно прекоси улицата. И застина. Посредата.
Чакаше...
От тъмнината се зададе светлина. Фаровете на кола. Която с голяма скорост продъжи. Не спря...

Кучето остана посредата на улицата. Лежеше. Не приличаше на себе си. Течеше кръв...

Остана да лежи. Докато не го разчистиха на следващата сутрин заедно с натрупания сняг.

Грешка

Тя беше заспала. Гледаше през прозореца. Беше навън. А не можеше да излезе.
Мислеше света и го измисли преждевременно. Даде му форма, цвят, мисъл, но най-вече обяснение. И това беше грешката....

***

А нейните спомени избледняват. Спомените увяхват.
Но какво правим със спомени, които са черни цветя. Изникващи, когато не трябва - като зомбита на отминали дни, които са болезнени, защото никога няма да бъдат?

Какво правим със спомени, които ги няма?

Защо светът е това, което трябва да бъде? Защо яростно вярваме в равновесието и се нуждаем от съществуването му?
Защо Винаги задаваме Въпроси?

Трябва ли да умрем, когато намерим отговорите!