Една Идилия

Една Мечта

Той беше научен сътрудник към БАН. Взимаше 461лв.

Тя беше оперативен счетоводител към някаква фирма. Взимаше 500лв.

Той беше на 35 и изглеждаше на 50. Беше плешив и с бирено коремче.

Тя беше на 35 и изглеждаше на толкова. Беше позатлъстяла и имаше разширени вени на краката.

Той си носеше старите дрехи от преди 10 години и смяташе, че изглежда добре.

Тя имаше три костюма от женския пазар, които сменяше.

Неговата единствена радост беше прекарването на достатъчно време в "стаичката за опити", както тя я наричаше - всъщност лабораторията.

Нейната единствена радост беше чашката преди лягане.

Обувките му бяха за 15лв от Илиенци.

Обувките и бяха с малко токче и очукани отпред. Тя му купуваше неговите.

Не правеха секс.

Той казваше, че няма нужда.

Тя имаше любовник. Нисък, дебел, шефа и.

Той късно се прибираше с нежелание вкъщи. Жена му се караше.

Тя твърде рано се прибираше с нежалание вкъщи. Мъжът и винаги закъсняваше.

Той мечтаеше за Нобелова награда.

Тя мечтаеше за друг живот и пари.

Имаха и деца.

Две – момче и момиче.

Децата не бяха щастливи.

И тайно се надяваха родителите им да са супер герои, които просто са длъжни да водят живота, който водеха. Под прикритие.

Tango in Harlem

Нямаше нужда да правя нищо....

Само стоях и се наслаждавах :)
Пия вино с лимон и слушам Тъч енд Гол

Колко такива постове са четени, с такова начало.... само дето това не е най-подобаващия език ( за името на групата де, иначе самото начало го има често и на български ).

А друго....какво друго правя, за да го споделя и да се похваля..
А да, изключителен съм.

Това забравих да го спомена сред другите важни неща, които исках да кажа...
Да бе, забравих....
И освен, че имам супер яката плазма,пред която съм, не съм я включил в момента, защото не трябва да гледам Биг Брадър (нали са много тъпи), мога да кажа, че бях в супер готин клуб, където всичко беше много "арт" и екстравагантно, но за съжаление на мен ми беше много самотно, тъй като никой не ме разбира наистина. Нали знаете какво е?
А впрочем кои сте вие?

Невиждана , но Желена Пубклико?

И нека направим Революция!!!

Нека всички пишем като Бегбеде и Буковски,
и не вярваме вече в чудеса и ги желаем твърде много...


Аз само съжалявам, че не разбирам, че понякога, когато не ме боли, други все още чувстват.
И е истинско....
Може би съм забравила,
Съжалявам
Може би наистина

Удивителна

Знаете ли, не ми се пише! Просто искам да бъда четена. Не, не казвайте, че се повтарям!!! Това едва ли е възможно, когато не помня !

Каква е изразителната възможност на удивителната? Или на този прекрасен и загадъчен въпросителен знак? Не, всъщност никога не съм се питала!!... Всички влагаме много повече значение в тези неща отколкото е необходимо. Нека вярваме, че има смисъл! Че има повече мисъл отколкото е вложена...Така има и повече значение. ..За нас , разбира се!

А как прекалявам с отрицанието. Опит за циничност?

Не знам дали искам да се чета! Не знам дали съм интересна! Всъщност вярвам, че съм! Защото знам, че съм и самочувствието ми не би понесло нещо друго. А и съм твърде интересна, за да са си призная, че не съм.

Тези двусмислици са много модерни.!

Удивителна!

Дано!