Или всичко било е насън

Когато светът свърши не разбрах, че аз продължавах да стоя? Да съществувам. И да продължавам да се опитвам може би да живея. Макар че не знам дали продължавах да живея като нямаше Живот, който да водя. Но исках да Бъда и така се бях се вкопчил в същестуването, че бях спрял да мисля за времето, за епохите, за това, което може да е. Важното беше Аз да бъда. Някъде.

Но когато Светът свърши... това беше неочаквано. Вече нямаше с какво да се развличам, нямаше какво да гледам, нямаше никой. Трябваше да има нещо, а имаше....всъщност....нямаше как да го нарека.

Време беше думите отново да имат смисъл.

Трябваше ми Нов Свят.

Кучето

На СПИРКАТА
БАБАТА: "На какъв език да ти го кажа?! Кажи ми на какъв? Внимавай, като пресичаш! Колко пъти да ти казвам!"
КУЧЕТО: "..."
БАБАТА: "Е?"
КУЧЕТО: "..."

***

"Аз мисля.
Ти мислиш.
Той мисли.
Тя мисли.
Ние мислим.

Те ни се смеят..."

Цялата истина се съдържа във въпросите на едно малко дете и в невъзможността на възрастния да им отговори.
А това всеки го знае.

Логично

Интересно!

Тя прокара длан по шията му.

Той потръпна.

По принцип не се интересуваше от нея.

Но Тя беше жена. А жените привличаха.

Необяснимо!!!

А да, и съвсем логично.

Той остана...

И спря да потръпва.

Беше минало!