Казусът "немам пари" и работещите бедни

Пия си виното, останало вкъщи (бирата ми свърши), и се чудя дали да пиша доста сдухания пост, за който си мисля от тази сутрин.

Става въпрос за т.нар. термин - "работещи бедни" и какво означава той за мен. Ами просто казано - доста. И то, не много положителни идеи. Все пак, малко положителни неща биха те накарали да псуваш икономиката, обществото и шефа си (за последното дори да си е съвсем оправдано).

Общо взето "сдухано" е това, което може да се каже за настроението ми в последните няколко месеца, две седмици преди заплата. Само да отбележа - месецът има четири седмици. Слава Богу, че в две от тях съм щастлива и си мисля, че имам пари. Честно казано, ми писна да говоря за това, но като гледам ми е на сърце, така че, защо пък и да не пиша за този доста болезнено болящ ме проблем.

Също така откровено ми писна да обсъждам липсата на пари с приятелите си - всички, от които имат много сериозни професии и при които очевидно работодателите не разбират дефиницията за "сериозно възнаграждение". В този случай нека изключим програмистите - те са друго нещо. Но моля, нека да не обвиняваме една индустрия, която горе-долу може да помогне на служителите си да се почувстват като нормална средна класа.

Относно работещите бедни - факт е, че имаме много нисък стандарт на живот и твърде високи цени на каквото се сетиш (освен интернет услуги и телевизия). Много може да се спори или по-точно коментира защо е така и как и дали можем да променим тази тенденция. Факт е, че покупателната способност на лева е двойно по-малка в сравнение с еврото. Също така е факт обаче, че въпреки по-скъпото евро определени стоки в тази безценна европейска валута в някои от еврозоновите държи излизат доста по-евтино в сравнение с продуктите у нас. Факт са по-ниските цени на сиреното, кашкавала и зеленчуците - визирам държавите, в които аз съм била, в страните с евровите стоки, дори, ако стоките са обърнати в левове. Какво говори тогава това за българското родно производство, търговските надценки и евтиния внос от Турция?

Не искам да се впускам в икономически анализи, защото това си е или въпрос на по чашка, или за някакви сложни дискусии на знайни и незнайни центрове за икономическа политика или институти за политикономия.

Да, на нас ни липсва индустриално производство и нямаме продуктите с голямата добавена стойност на промишлеността.

Но хайде, нека просто се оплача...

Проблемът е елементарен - нямаме пари, за да живеем нормално.

За мен е твърде проблемно, че ми закъснява заплатата и мисля за кредита, който трябва да изплатя до 14-ти или това, че ако не го платя, ще ми спрат тока на 15-ти. Ами, какво да кажа - липсва ми времето, когато заделях пари. Сега всеки месец, не знам дали ще издържа до края...на злощастния период. И въпреки голямото ми младежко желание (все още нямам 29 години), не харча много. Не пуша. Дори не излизам много (да, тъжно е). За виното и водката - вече повтарям тинейджърските години - вкъщи преди дискотека. След работа обаче е по-трудуемко...

Е, че това ми е болката.

Ама...не се оплаквам...констатирам...

"Не е вярно, че страданието облагородява характера; понякога това прави щастието, но от страданието в повечето случаи хората стават дребнави и отмъстителни."

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

донякъде съм съгласна

"Няма по-голяма жестокост от тази на жена към влюбен в нея мъж, когато тя не обича; тя загубва своята любезност и дори търпение, обхваната е само от безумна раздразнителност."

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

"Навярно ние мерим влиянието си над другите по това, доколко зачитат мнението ни за тях, и мразим онези, върху които нямаме подобно влияние".

"Луна и грош", У. Съмърсет Моъм

Е, това не е голяма прозорливост.

"Всяко нещо, което може да използва външните ресурси, за да прави свои копия, е живо"

"Геномът", цитат Тюринг

Писна ми от Бойко

Доживях и аз да пиша за Бойко. Наистина обаче ми писна от него. Писна ми от буквално малоумни изказвания. Писна ми от вицове с и заради него. Писна ми от ненужни нападки и от явни обиди срещу който му падне. Писна ми от режене на ленти (според мен той и ножицата му наистина се телепортират при отварянето на всяко съоръжение от върховна значимост). Благодарение на невероятно остроумните си мнения, които могат да разхилят и кон, творецът на народно творчество отдавна размина всякакви други наши сегашни и бивши управници.

Най-много ми харесва, когато не го е грижа за културно наследство, природни богатства и дори животът на хората. Това пещери, това древни тракийски некрополи, това животът на младо момиче.

Ясно е, че законът в България трудно се справя и може би само съществува като фикция - там, някъде в другото пространство. Най-много ме кефи обаче, че един премиер, който би трябвало да има съвсем малко здрав разум, за да не си създава много врагове сред "народа", който уж го е избрал, успява така лесно да стане за смях. Както и да подкопава с действията си закона.

Извинявам се предварително, ако съм изразила мнение по някакъв начин. Знам, че ББ гледа и слуша. Но не обещавам, че ако загине злочесто, ще изляза да рева на улицата.

стих

Аз не можех да спя,

А само да мисля

И неспокойно да крещя

На сън объркани мисли

"Най-сетне хареса един мъж. Той имаше смайващото качество да превръща златото в олово…"

"За честта на Вор"

Здравейте,

Обвиняват ме в черно чувство за хумор...или в лиспващо.
Аз настоявам за изтънчен вкус и почти нежно поднасяне на шегата.

Хората смятат, че не се обиждам.
За голямо тяхно и отчасти мое съжаление - станала съм обидчива.

Довчера смятах, че трябва да съм честна, защото така доказвам себе си.
Изненада, все още го смятам. Така доказвам себе си.

Мисля си, че първото впечатление за мен е свързано с ръста ми.
Оказва се, че май е така.
За щастие - това не е жалко.

Продължавам да смятам, че четенето е нещо "много яко".

"Греховността на телесното е следствие на старото еволюционно решение, което за икономия на средства е свързало отделителните и възпроизводствените функции в една и съща система от органи"
Станислав Лем

"Why are you so sure?"
"Because I'm the oldest. We are always right"

"Останалите държави нямат глас в Конгреса, но Вашингтон решава и тяхната съдба.
Тази ситуация напомня за времето, когато Америка е била британска колония и е плащала данъци, без да има политическо представителство. Днес, когато вече са имперска сила, САЩ носят отговорност (за бъдещето)..."
"Ерата на погрешимостта", Джордж Сорос

Всъщност повод за изказването на Сорос е това, че САЩ имат решаващо мнозинство в Съвета за сигурност на ООН.

"Преди три години на държавите им бяха нужни милиарди, за да спасят банките по света, пропилели парите си.
Сега обаче достатъчно задлъжнелите държави заплашват съществуването на тези банки"
Detsche Welle,20.10.2011,

"Ето това беше университетът, вярваш, че ще се отворищ към света, а не срещаш никого"
"Антихриста", Амели Нотомб

"Бях още млад и смятах, че в живота непрекъснато се случват такива вълнуващи събития. След време разбрах колко съм се заблуждавал"
Спутник, моя любов, Харуки Мураками

***

"Махнете всичко безсмислено от несъвършения живот, и той ще изгуби дори своето несъвършенство"
Спутник моя любов, Харуки Мураками

***

"Разбирането е само сборът от всички погрешни заключения"
Спутник, моя любов, Харуки Мураками

„Това е толкова добро място за страдание, колкото и всяко друго”
„Крадецът на книги", Маркъс Зюсак

:) :) :) Loser baby

"Когато волята се свърже с интелекта, човекът се превръща в животно, с което може да се контактува"
Ерик Енанюел Шмит

* * *

"Уанда Уимпек бе стигнала до онзи щастлив момент в живота на пробивната жена, когато цинизмът най-сетне ражда мъдрост, и вече свободна от моралните повели, тя се радваше на живота такъв, какъвто е, и на мъжете, каквито са, без да се възмущава от тях."

Ерик Енанюел Шмит

Напомняне

Изводът.
"Парадокс е, че в едно общество, където достъпът до питейната вода е ограничен и хората я заплащат, те са по-богати от обществото, където питейната вода е без пари" - Джириани.

Причината - производството на питейна вода, което създава добавена стойност, което неминуемо увеличава стойността на БВП. От там БВП като величина за благостъстояние, увеличава богатсвото на нацията.

„Ако можехме да знаем бъдещето, нямаше да бъдем свободни и да имаме свободата да взимаме решения”
Лудвиг фон Мизес

"Заключената стая", Пол Остър

"Кой е толкова силен, че да устои на надеждата"

"Ние съществуваме в самите нас, може би понякога дори добиваме смътна представа кои сме, но в края на краищата никога не можем да бъдем сигурни и докато животът ни тече, ставаме все по-неясни и смътни на самите себе си, все по-ясно съзнаваме собствената с несвързаност, собствената си непоследователност."

"В крайна сметка поуката е една: всеки личен живот е несъезмерим с друго, освен със себе си. Което означева" животът няма смисъл."